juliet007 (Эоя Михова)
154 1213
22 jul 2008, 12:45

Бяг 

  Poesía
734 0 7

Бяг

Тичам през пустинни небеса,

стъпките ми парят като огън,

леко намирисва на мъгла,

пръснала се тук да ме затвори.

Тичам, а зад мен горят цветя,

падат изнемогващо дървета,

облаци линеят без дъжда,

липсващ във прозрачните им вени.

Искам да се спра във някой вик,

мощен като изстрел скорострелен,

бяла съм, по-бяла от луна,

чезнеща сред призрачни дантели.

Тичам, а зад мен остава прах,

цветен е отпреде хоризонта,

леко намирисва на мъгла,

търся я дори. Да ме затвори.

© Эоя Михова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??