juliet007 (Эоя Михова)
154 1213
22 июл. 2008 г., 12:45

Бяг 

  Поэзия
735 0 7

Бяг

Тичам през пустинни небеса,

стъпките ми парят като огън,

леко намирисва на мъгла,

пръснала се тук да ме затвори.

Тичам, а зад мен горят цветя,

падат изнемогващо дървета,

облаци линеят без дъжда,

липсващ във прозрачните им вени.

Искам да се спра във някой вик,

мощен като изстрел скорострелен,

бяла съм, по-бяла от луна,

чезнеща сред призрачни дантели.

Тичам, а зад мен остава прах,

цветен е отпреде хоризонта,

леко намирисва на мъгла,

търся я дори. Да ме затвори.

© Эоя Михова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??