Бяла надежда поникна
на мойта безнадеждна ливада.
Надежда бяла повика
любовно - мойта приятелка стара.
Любовно...
вик отдалечен издъхна
дъждовно...
земята поемайки облак въздъхна.
И небето ми приготви изненада -
осея се безкрайно със звезди.
Посадих си в моята ливада
безброй захвърлени мечти.
Покълнаха мечти непроменени
и стари, прашни спомени повикали
очите ми от обич захабени
му напомнили как сме обичали.
Поникна надеждата бяла
на мойта безнадеждна ливада.
Обличам се в нея, смълчана,
пропита във огън, във обич обляна...
Надеждата бяла.