irrrene (Рая Георгиева)
10 3
21 янв. 2015 г., 07:43

Бяла надежда 

  Поэзия » Любовная
704 0 1

Бяла надежда поникна
на мойта безнадеждна ливада.
Надежда бяла повика
любовно - мойта приятелка стара.
Любовно...
вик отдалечен издъхна
дъждовно...
земята поемайки облак въздъхна.
И небето ми приготви изненада -
осея се безкрайно със звезди.
Посадих си в моята ливада
безброй захвърлени мечти.
Покълнаха мечти непроменени
и стари, прашни спомени повикали
очите ми от обич захабени
му напомнили как сме обичали.
Поникна надеждата бяла
на мойта безнадеждна ливада.
Обличам се в нея, смълчана,
пропита във огън, във обич обляна...
Надеждата бяла.

© Рая Георгиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Нещо от надеждата на Родари, нещо от надеждата на Годжунов, че и от Челентановата такава припознах в стихотворението. Но, това разбира се е сторено неволно! И твоята надежда ми хареса, признавам си, Рая!
Предложения
: ??:??