Бяла надежда поникна
на мойта безнадеждна ливада.
Надежда бяла повика
любовно - мойта приятелка стара.
Любовно...
вик отдалечен издъхна
дъждовно...
земята поемайки облак въздъхна.
И небето ми приготви изненада -
осея се безкрайно със звезди.
Посадих си в моята ливада
безброй захвърлени мечти. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.