Бяла надежда

21 ene 2015, 7:43

Poesía » De amor

703 0 1

Бяла надежда поникна
на мойта безнадеждна ливада.
Надежда бяла повика
любовно - мойта приятелка стара.
Любовно...
вик отдалечен издъхна
дъждовно...
земята поемайки облак въздъхна.
И небето ми приготви изненада -
осея се безкрайно със звезди.
Посадих си в моята ливада
безброй захвърлени мечти.
Покълнаха мечти непроменени
и стари, прашни спомени повикали
очите ми от обич захабени
му напомнили как сме обичали.
Поникна надеждата бяла
на мойта безнадеждна ливада.
Обличам се в нея, смълчана,
пропита във огън, във обич обляна...
Надеждата бяла.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

diadema (Лилия Александрова)

2015-01-21T20:19:48+02:00

Нещо от надеждата на Родари, нещо от надеждата на Годжунов, че и от Челентановата такава припознах в стихотворението. Но, това разбира се е сторено неволно! И твоята надежда ми хареса, признавам си, Рая!