ulianka (Юлия)
85 296
Nov 10, 2011, 6:20 AM

Бъди 

  Poetry
441 0 8
Харесвам те такъв. Едва ли ще те имам друг, не ми пресядай.
Със всяко следващо прераждане на мен отново ще се случваш.
Със всеки следващ жребий на теб с любов ще ти приставам -
като невеста в първа брачна нощ, с неосъзнати чувства.

Ти все така ме гледаш, сякаш съм дошла при теб на гости.
Да знам, че съм за кратко. Събличаш ми единствената риза,
оставяш тялото ми голо, по душа, съвсем без кости.
А аз с човешката магия те държа и стискам - да си близо.

Зелено да прииждаш, като тайна. И бял - на ледени откоси -
да вплиташ сребърно в косите. Да сееш грях във дни и нощи.
Да те родя, ала преди това във бременност да те износя.
Кой каза, че не те харесвам? По теб съм луда, луда още!

Сълзи ти трябват спешно, за да ме преглътнеш. Любовнико-живот,
не ти ли казах? Когато тръгваш, очите ми след тебе се нащърбват!
Не ти ли казах как капе по земята натежал от зрялост плод
и как в един незнаен, светъл ден, любими, ще си замина първа...

22.06.2011*

© Юлия All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??