ulianka (Юлия)
85 296
10 nov 2011, 6:20

Бъди 

  Poesía
431 0 8
Харесвам те такъв. Едва ли ще те имам друг, не ми пресядай.
Със всяко следващо прераждане на мен отново ще се случваш.
Със всеки следващ жребий на теб с любов ще ти приставам -
като невеста в първа брачна нощ, с неосъзнати чувства.

Ти все така ме гледаш, сякаш съм дошла при теб на гости.
Да знам, че съм за кратко. Събличаш ми единствената риза,
оставяш тялото ми голо, по душа, съвсем без кости.
А аз с човешката магия те държа и стискам - да си близо.

Зелено да прииждаш, като тайна. И бял - на ледени откоси -
да вплиташ сребърно в косите. Да сееш грях във дни и нощи.
Да те родя, ала преди това във бременност да те износя.
Кой каза, че не те харесвам? По теб съм луда, луда още!

Сълзи ти трябват спешно, за да ме преглътнеш. Любовнико-живот,
не ти ли казах? Когато тръгваш, очите ми след тебе се нащърбват!
Не ти ли казах как капе по земята натежал от зрялост плод
и как в един незнаен, светъл ден, любими, ще си замина първа...

22.06.2011*

© Юлия Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??