Jun 7, 2014, 11:10 PM

* * * 

  Poetry
615 0 0
Поех глътка въздух
и гневът в мен се надигна.
Погледнах отвъд планината от хора
и гневът пак в мен се надигна,
без да питам ни как са, зашо са, те обсипаха ме с хули безмерни
и гневът пак в мен се надигна.
А улица нямаше, ни пътека, ни брод,
за миг дори в кула бездънна попаднах,
от устата ми - ни призив, ни стон,
а гневът май ядеше месата ми от отдавна.
Лъчът светлина отдавна бе ме отминал
и сенките вече не бродеха в мрака. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивана Кирилова All rights reserved.

Random works
: ??:??