Поех глътка въздух
и гневът в мен се надигна.
Погледнах отвъд планината от хора
и гневът пак в мен се надигна,
без да питам ни как са, зашо са, те обсипаха ме с хули безмерни
и гневът пак в мен се надигна.
А улица нямаше, ни пътека, ни брод,
за миг дори в кула бездънна попаднах,
от устата ми - ни призив, ни стон,
а гневът май ядеше месата ми от отдавна.
Лъчът светлина отдавна бе ме отминал
и сенките вече не бродеха в мрака. ...