Apr 11, 2015, 7:49 PM

  Poetry
414 0 0

светят болнични ръжди

макове цъфтят във мен

всяко вдишване боли

въздухът не е за мен

 

пътят е далечен

двама сме във храма

нейното копито

толкова ме няма

 

нещастно ангелчето хлипа

в пружината на моето легло

под възглавницата пазя

едното му крило

 

сажди посребряват

двете му лица

липсва ми пространство

тесен е света

© Атанас Панчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??