светят болнични ръжди
макове цъфтят във мен
всяко вдишване боли
въздухът не е за мен
пътят е далечен
двама сме във храма
нейното копито
толкова ме няма
нещастно ангелчето хлипа
в пружината на моето легло
под възглавницата пазя
едното му крило
сажди посребряват
двете му лица
липсва ми пространство
тесен е света
© Атанас Панчев Todos los derechos reservados