11.04.2015 г., 19:49 ч.

  Поезия
415 0 0

светят болнични ръжди

макове цъфтят във мен

всяко вдишване боли

въздухът не е за мен

 

пътят е далечен

двама сме във храма

нейното копито

толкова ме няма

 

нещастно ангелчето хлипа

в пружината на моето легло

под възглавницата пазя

едното му крило

 

сажди посребряват

двете му лица

липсва ми пространство

тесен е света

© Атанас Панчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??