Пак твоите очи ме покоряват неизменно.
Покрили ме със утринна роса.
Съблечено рисувани наяве
със вятъра, дошъл от вечността.
Във синьото им пак потъвам до забрава.
Така потребно ме прегръщат без слова.
И шепоти от минало във нас надничат,
стаени и дочакали отново любовта.
С аромат на люляково вино.
Наситен е просторът от задъхани тела.
Танцуват даже птичките на двора.
С целувка ни посреща пролетта.