Mar 15, 2008, 7:36 PM

Целувката на пролетта 

  Poetry
665 0 10
Пак твоите очи ме покоряват неизменно.
Покрили ме със утринна роса.
Съблечено рисувани наяве
със вятъра, дошъл от вечността.
Във синьото им пак потъвам до забрава.
Така потребно ме прегръщат без слова.
И шепоти от минало във нас надничат,
стаени и дочакали отново любовта.
С аромат на люляково вино.
Наситен е просторът от задъхани тела.
Танцуват даже птичките на двора.
С целувка ни посреща пролетта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Кирилова All rights reserved.

Random works
: ??:??