15 mar 2008, 19:36

Целувката на пролетта 

  Poesía
662 0 10
Пак твоите очи ме покоряват неизменно.
Покрили ме със утринна роса.
Съблечено рисувани наяве
със вятъра, дошъл от вечността.
Във синьото им пак потъвам до забрава.
Така потребно ме прегръщат без слова.
И шепоти от минало във нас надничат,
стаени и дочакали отново любовта.
С аромат на люляково вино.
Наситен е просторът от задъхани тела.
Танцуват даже птичките на двора.
С целувка ни посреща пролетта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Кирилова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??