И ето, че животът станал е ужасен
и сякаш времето е спряло днес,
и не грее слънцето тъй яростно в житата,
и не пее вече българката из полята.
Но ето, че сега дочувам
една жена от къща да ридае
и вместо дивна песен да извива,
тя свойта обич в скръб излива.
Но защо ли е тази скръб, се питам?...
Ах...! От прозореца си свой аз виждам
как къщата и свещи осветяват
и хора много покрай нея плачат. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up