И ето, че животът станал е ужасен

и сякаш времето е спряло днес,

и не грее слънцето тъй яростно в житата,

и не пее вече българката из полята.

Но ето, че сега дочувам

една жена от къща да ридае

и вместо дивна песен да извива,

тя свойта обич в скръб излива.

Но защо ли е тази скръб, се питам?...

Ах...! От прозореца си свой аз виждам

как къщата и свещи осветяват

и хора много покрай нея плачат.

Разбрах коя е тази жена скърбяща...

Тя майка е на една съдба нещастна...

На един живот - прекъснат в тази нощ...

Чедото ù мъжко покосено е с куршум и нож.

Момчето младо е на 18-сет,

казармата си още неотслужил

и в тази нощ празнувал новобранска,

а смъртта ужасна го погубила.

И вместо тъпани да бият

за изпращане на утрешния ден,

тя своя син - "войникът" ще отпрати,

но ще бъде като камък той студен.

"Кой е този, с куршум по него стрелял?...

  Кой е този? - да го попитам аз един въпрос;

  чий живот така се лесно дава

  и той дал ли е, за да го отнема?!..."

И тази жена - оставаща сега сама,

ще струва ли за нея днес животът

и ще върви ли гордо с вдигната глава

без подкрепата на туй - що днес умря?!

Аз знам, че животът продължава

и че тя ще продължи напред;

макар и къс от сърцето да ù няма, 

живеейки, ще страда всеки ден!

И ето, че животът станал е ужасен

и сякаш времето е спряло днес,

и не грее слънцето тъй яростно в житата,

и не пее вече българката из полята!