И ето, че животът станал е ужасен
и сякаш времето е спряло днес,
и не грее слънцето тъй яростно в житата,
и не пее вече българката из полята.
Но ето, че сега дочувам
една жена от къща да ридае
и вместо дивна песен да извива,
тя свойта обич в скръб излива.
Но защо ли е тази скръб, се питам?...
Ах...! От прозореца си свой аз виждам
как къщата и свещи осветяват
и хора много покрай нея плачат.
Разбрах коя е тази жена скърбяща...
Тя майка е на една съдба нещастна...
На един живот - прекъснат в тази нощ...
Чедото ù мъжко покосено е с куршум и нож.
Момчето младо е на 18-сет,
казармата си още неотслужил
и в тази нощ празнувал новобранска,
а смъртта ужасна го погубила.
И вместо тъпани да бият
за изпращане на утрешния ден,
тя своя син - "войникът" ще отпрати,
но ще бъде като камък той студен.
"Кой е този, с куршум по него стрелял?...
Кой е този? - да го попитам аз един въпрос;
чий живот така се лесно дава
и той дал ли е, за да го отнема?!..."
И тази жена - оставаща сега сама,
ще струва ли за нея днес животът
и ще върви ли гордо с вдигната глава
без подкрепата на туй - що днес умря?!
Аз знам, че животът продължава
и че тя ще продължи напред;
макар и къс от сърцето да ù няма,
живеейки, ще страда всеки ден!
И ето, че животът станал е ужасен
и сякаш времето е спряло днес,
и не грее слънцето тъй яростно в житата,
и не пее вече българката из полята!
© Люси Петрова Всички права запазени