Jan 19, 2010, 2:15 PM

Централна гара - Живот 

  Poetry » Phylosophy
855 0 30

На гарата, наречена Живот,

оставам със Надежда окуцяла,

минават влакове – за сватби, за развод,

била съм и на двата карнавала.

 

Най-весел е абитуриентският вагон,

не знаят колко спирки им остават,

отмина времето да бъда в тон

с мечти, които вечно ме предават.

 

Обичам да седя на тази гара,

мирише на Живот озонът,

дали пък толкова съм остаряла,

я, да се метна (за последно) в абсолвент-вагона...

© Ивон All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??