19 янв. 2010 г., 14:15

Централна гара - Живот 

  Поэзия » Философская
853 0 30

На гарата, наречена Живот,

оставам със Надежда окуцяла,

минават влакове – за сватби, за развод,

била съм и на двата карнавала.

 

Най-весел е абитуриентският вагон,

не знаят колко спирки им остават,

отмина времето да бъда в тон

с мечти, които вечно ме предават.

 

Обичам да седя на тази гара,

мирише на Живот озонът,

дали пък толкова съм остаряла,

я, да се метна (за последно) в абсолвент-вагона...

© Ивон Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??