19 ene 2010, 14:15

Централна гара - Живот 

  Poesía » Filosófica
912 0 30
На гарата, наречена Живот,
оставам със Надежда окуцяла,
минават влакове – за сватби, за развод,
била съм и на двата карнавала.
Най-весел е абитуриентският вагон,
не знаят колко спирки им остават,
отмина времето да бъда в тон
с мечти, които вечно ме предават.
Обичам да седя на тази гара,
мирише на Живот озонът,
дали пък толкова съм остаряла,
я, да се метна (за последно) в абсолвент-вагона...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивон Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??