Редят се дните като мъниста в броеница,
любов,тъга,измама блъскат се във мен.
Стрелките на часовника,приличащи на гилотина
отсичаха броените човешки часове.
И хванах здраво,исках да ги спра,
за миг назад минутите да превъртя.
Дори за кратко пак да се завърна,
в безгрижно детство дните да превърна.
Часовникът жестоко,безразлично си броеше,
мъниста-дни грижовно той редеше.
Погледнах го присвила вежди с умиление,
но гилотината не дава никому спасение.