Feb 3, 2004, 2:34 PM  

Часовникът 

  Poetry » Other
1356 0 2

Редят се дните като мъниста в броеница,
любов,тъга,измама блъскат се във мен.
Стрелките на часовника,приличащи на гилотина
отсичаха броените човешки часове.

И хванах здраво,исках да ги спра,
за миг назад минутите да превъртя.
Дори за кратко пак да се завърна,

в безгрижно детство дните да превърна.

Часовникът жестоко,безразлично си броеше,
мъниста-дни грижовно той редеше.
Погледнах го присвила вежди с умиление,
но гилотината не дава никому спасение.

© Весела Йотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Жестокостта на времето..
    Никой не ще върне ценното нивреме..
    Иначе много ми харесва..
  • Да ритъма куца на места. Иначе идеята е интересна и само липсата на опит, може би, сковава малко стихотворението. Като цяло оценката ми е по-скоро положителна, отчитайки факта, че сигурно ще имаш развитие в следващите творби.
Random works
: ??:??