3 feb 2004, 14:34  

Часовникът 

  Poesía » Otra
1420 0 2
Редят се дните като мъниста в броеница,
любов,тъга,измама блъскат се във мен.
Стрелките на часовника,приличащи на гилотина
отсичаха броените човешки часове.
И хванах здраво,исках да ги спра,
за миг назад минутите да превъртя.
Дори за кратко пак да се завърна,
в безгрижно детство дните да превърна.
Часовникът жестоко,безразлично си броеше,
мъниста-дни грижовно той редеше.
Погледнах го присвила вежди с умиление,
но гилотината не дава никому спасение.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Йотова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??