3 февр. 2004 г., 14:34  

Часовникът 

  Поэзия » Другая
1355 0 2

Редят се дните като мъниста в броеница,
любов,тъга,измама блъскат се във мен.
Стрелките на часовника,приличащи на гилотина
отсичаха броените човешки часове.

И хванах здраво,исках да ги спра,
за миг назад минутите да превъртя.
Дори за кратко пак да се завърна,

в безгрижно детство дните да превърна.

Часовникът жестоко,безразлично си броеше,
мъниста-дни грижовно той редеше.
Погледнах го присвила вежди с умиление,
но гилотината не дава никому спасение.

© Весела Йотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Жестокостта на времето..
    Никой не ще върне ценното нивреме..
    Иначе много ми харесва..
  • Да ритъма куца на места. Иначе идеята е интересна и само липсата на опит, може би, сковава малко стихотворението. Като цяло оценката ми е по-скоро положителна, отчитайки факта, че сигурно ще имаш развитие в следващите творби.
Предложения
: ??:??