Sep 4, 2014, 8:51 PM

Черен кръст 

  Poetry » Civilian
408 0 2
Черен кръст
Черен кръст, а над него небето.
В нозете му – гръд от скала,
ненакърмила с утро надеждата,
но преглътнала с мъка кръвта
на своите рожби обречени.
Черен кръст под лъчите на слънцето,
отправил към Бога очи –
единствена лодка спасителна,
а ние живяхме с мечти.
Как ни търсят очите на мъртвите.
Незатворени още те питат: ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойна Димова All rights reserved.

Random works
: ??:??