4 sept 2014, 20:51

Черен кръст 

  Poesía » Civil
409 0 2
Черен кръст
Черен кръст, а над него небето.
В нозете му – гръд от скала,
ненакърмила с утро надеждата,
но преглътнала с мъка кръвта
на своите рожби обречени.
Черен кръст под лъчите на слънцето,
отправил към Бога очи –
единствена лодка спасителна,
а ние живяхме с мечти.
Как ни търсят очите на мъртвите.
Незатворени още те питат: ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойна Димова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??