4.09.2014 г., 20:51 ч.

Черен кръст 

  Поезия » Гражданска
411 0 2
Черен кръст
Черен кръст, а над него небето.
В нозете му – гръд от скала,
ненакърмила с утро надеждата,
но преглътнала с мъка кръвта
на своите рожби обречени.
Черен кръст под лъчите на слънцето,
отправил към Бога очи –
единствена лодка спасителна,
а ние живяхме с мечти.
Как ни търсят очите на мъртвите.
Незатворени още те питат: ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойна Димова Всички права запазени

Предложения
: ??:??