Светът бе шарен, но уви,
в пепел е сега - горчи.
От очите текат сълзи
по отминалите дни.
Сърцето не е от камък,
отвътре гори пламък,
душата изпепелява,
в мъката си изгаря.
Страшно е, че със самота
живеем във празното.
Сърцето, таз гола рана,
как кърви, боли, гори... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up