Светът бе шарен, но уви,
в пепел е сега - горчи.
От очите текат сълзи
по отминалите дни.

Сърцето не е от камък,
отвътре гори пламък,
душата изпепелява,
в мъката си изгаря.

Страшно е, че със самота
живеем във празното.
Сърцето, таз гола рана,
как кърви, боли, гори...

Всеки сам е във мъглата,
потънал в тишината,
но на сърцето песента
през огън води духа,
в своя полет над земята
вървейки след мечтата
за един по-добър живот,
или към свещен кивот...