Светът бе шарен, но уви,
в пепел е сега - горчи.
От очите текат сълзи
по отминалите дни.
Сърцето не е от камък,
отвътре гори пламък,
душата изпепелява,
в мъката си изгаря.
Страшно е, че със самота
живеем във празното.
Сърцето, таз гола рана,
как кърви, боли, гори... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация