ЧЕТЕНЕ НА НОЩНОТО НЕБЕ
... там, дето вятър кестените клати
и чорли некосените треви –
като че ли му плащат три заплати
през моите поляни да върви,
да тъпче и да мачка – тежък валяк,
в горчиви от безсъници утра,
там моите слънца отвъд превалят
и вече нямам време да ги спра,
там сигурно един ден ще изчезна –
издухан в Нищото глухарчен пух,
съдба ми даде Господ! – беше звездна, ...