ЧЕТЕНЕ НА НОЩНОТО НЕБЕ

... там, дето вятър кестените клати

и чорли некосените треви –

като че ли му плащат три заплати

през моите поляни да върви,

да тъпче и да мачка – тежък валяк,

в горчиви от безсъници утра,

там моите слънца отвъд превалят

и вече нямам време да ги спра,

там сигурно един ден ще изчезна –

издухан в Нищото глухарчен пух,

съдба ми даде Господ! – беше звездна,

бях аргонавт по тяло и по дух,

в какви Галактики, Вселени, ери

летях, разкъсал своя звезден плен,

веднъж и мама каза ми: – Валери,

ти няма ли да кацнеш някой ден! –

не се научих как се каца в кратер,

чета небето с поглед на дете...

Там някой ден Космическият вятър

безжалостно и нас ще ни смете.