Църква за птици
В руините на мъничко селце,
под сянката на стогодишен орех,
прегърбена, с набръчкано лице,
тъжеше малка църквица за хората.
Припомняше си първо кръщене
(погребала отдавна сетен мъртъв)
и знаеше, че грях е да кълне,
но пак пустоса всички земни смърти.
Стопи се после бавно — като свещ
и бурени и влязоха в очите.
Забравена от Бог (ненужна вещ) ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up