Tzvetna (Цвета Иванова)
267 306
15 ago 2015, 19:08

Църква за птици 

  Poesía
1157 6 17

Църква за птици

В руините на мъничко селце,
под сянката на стогодишен орех,
прегърбена, с набръчкано лице,
тъжеше малка църквица за хората.

Припомняше си първо кръщене
(погребала отдавна сетен мъртъв)
и знаеше, че грях е да кълне,
но пак пустоса всички земни смърти.

Стопи се после бавно — като свещ
и бурени и влязоха в очите.
Забравена от Бог (ненужна вещ)
с човеците поиска да си иде.

Но църквица без село и без поп
престава ли да бъде вече жива?
Незнайно как житейският Потоп
доведе в храма гълъбчета сиви.

На покрива два щъркела гнездят,
в камбаната танцуват пеперуди.
Такава, Бог, в небето я видя
и с тъжните руини стори чудо.

Днес в църквата на липсващо селце,
под сянката на стогодишен орех,
камбанен звън в невидими ръце
зове за служба птици, вместо хора.

Цвета Иванова


© Цвета Иванова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
"Ако можех да видя с очи на художник този свят..."
maistora (Красимир Тенев) maistora
Prosa » Reseñas, análisis, articúlos de critica
Хоризонтите в поетичния свят на Цвета Иванова са необятни. Тя вижда света с очи на художник и рисува с думи – плакани, изстрадани. Стиховете ѝ са пропити от себепознание и дълбока осъзнатост за света, за (не)преходното в живота и необходимостта да се твори – прозрения, постигнати след затваряне зад ...
  1248  5  8 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много силен и въздействащ стих! Поздравления!
  • "Не съжалявам, че е пуст олтарът
    и че вратите са разбити с бяс,
    но съжалявам, че със свойта вяра
    днес няма где да се помоля аз".
    Д. Дамянов
  • Bravo!
  • Браво!
  • Аз не съм особено емоционална личност. Но това стихотворение събира буца в гърлото ми. Много е силно.
  • Благодаря Ви, от сърце,Даниела, Дани, Алина, Силвия, Людмил, Йоана, Вики, Калински, Илко!
  • Хубаво е! Харесва ми това, че въпреки тъжната картинка ,която представяш, (поредното и едно от многото обезлюдени български села, за мен е показателно за състоянието на държавата ни) стихотворението не е потискащо и натоварващо. Напротив, дори бих казал, че финала на творбата ти е положителен и вдъхва някакво приятно чувство. Птиците, загнездили се в църквата, създават усещането, че в иначе ''мъртвото'' село все още има живот! Почитател съм на произведения, които преимуществено са тъжни и дори драматични, но все пак имат и нотка на позитивизъм, както е тук
    Иначе това, което си описала, за жалост се случва в повечето прекрасни български села - буренясалите и необитавани от години сгради са единствения признак, че там някога е кипял живот... Празни къщи и пълни гробища... Така е и в моето село, което допреди 20-тина години наброяваше към 5000 човека, а сега не знам дали има и 1000... Болно ми е, но това е положението...
  • Браво! Пренасяш в една невероятна атмосфера!
  • „Незнайно как житейският Потоп
    доведе в храма гълъбчета сиви“
    Прекрасна творба!
  • Привет, Цвета! Не съм от най-ревностните читатели тук, нямам и самочувствието на "разбирач" но мога уверено да споделя, че "Мараня" и "Църква за птици" (признавам, прочел съм само последните ти две произведения),макар и по различни пътечки, успяха да погалят мисълта ми и не само нея... Радиола е използвала вече думичката, но няма да се посвеня да я употребя повторно. Да, лично за мен, поезията, която създаваш е дълбоко въздействаща.
    Успех, Момиче!
  • Поздравления за хубавата поезия!
  • Браво!!!
  • Поезия, която те оставя безмълвен...
  • Рада, Ели, Дочка, Младен, Еia, благодаря Ви, от сърце!
  • Аплодисменти!
  • Нямам думи за коментар, Цвети.
    Само го чета отново и отново...
    Благодаря за Поезията, която твориш.
    Честит Празник!
  • Браво, Цвети! Отлично изпълнено и много въздействащо!
Propuestas
: ??:??