yordankabg (Йорданка Георгиева)
8 31
Apr 17, 2010, 9:15 PM

* * * 

  Poetry
964 0 2

Времето е като опъната стрела,

целта е рана в нечия душа.

Няма вечност, замисъл и път,

съществува само този малък кът.

 

В него има здравец - стрък надежда,

който в родината ме пак отвежда

и наред се с другите цветя подрежда,

но покорно той се никога не свежда.

 

Стръко здравец, брате мой,

колко пътища със теб изминахме,

през колко премеждия преминахме

и няма отдих, подслон и бряг,

само ти оставаш с мен след сняг!

 

 

© Йорданка Георгиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??