yordankabg (Йорданка Георгиева)
8 31
17.04.2010 г., 21:15 ч.

* * * 

  Поезия
966 0 2

Времето е като опъната стрела,

целта е рана в нечия душа.

Няма вечност, замисъл и път,

съществува само този малък кът.

 

В него има здравец - стрък надежда,

който в родината ме пак отвежда

и наред се с другите цветя подрежда,

но покорно той се никога не свежда.

 

Стръко здравец, брате мой,

колко пътища със теб изминахме,

през колко премеждия преминахме

и няма отдих, подслон и бряг,

само ти оставаш с мен след сняг!

 

 

© Йорданка Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??