* * *

17 апр. 2010 г., 21:15

Поэзия

965 0 2

Времето е като опъната стрела,

целта е рана в нечия душа.

Няма вечност, замисъл и път,

съществува само този малък кът.

В него има здравец - стрък надежда,

който в родината ме пак отвежда

и наред се с другите цветя подрежда,

но покорно той се никога не свежда.

Стръко здравец, брате мой,

колко пътища със теб изминахме,

през колко премеждия преминахме

и няма отдих, подслон и бряг,

само ти оставаш с мен след сняг!