* * *

Feb 5, 2008, 6:51 PM

Poetry

696 0 1

Да, аз плаках и навярно пак ще плача,
но болката е подсладена с твойте устни.
За ден щастлива съм, а после бавно гасна
и само мъката лежи на мойте плещи.
Да, аз обичам те и страдам,
в пепел се превърна с тебе моята душа,
но все тъй въглен там останал
тлее и разгаря обичта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* * *

Want to read more?

Random works