ToNq (Тоня)
18 25
5 feb 2008, 18:51

* * * 

  Poesía
644 0 1

Да, аз плаках и навярно пак ще плача,

но болката е подсладена с твойте устни.

За ден щастлива съм, а после бавно гасна

и само мъката лежи на мойте плещи.

 

Да, аз обичам те и страдам,

в пепел се превърна с тебе моята душа,

но все тъй въглен там останал

тлее и разгаря обичта.

© Тоня Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Да, аз плаках и навярно пак ще плача,

    но болката е подсладена с твойте устни."

    Най-коварна е тая болка, от нея най-трудно се бяга. ПОнякога, защото ни харесва, понякога, защото нямаме воля, понякога любовта е твърде силна...

    Прекрасен стих! Поздрави!
Propuestas
: ??:??