* * *

5 feb 2008, 18:51

Poesía

694 0 1

Да, аз плаках и навярно пак ще плача,
но болката е подсладена с твойте устни.
За ден щастлива съм, а после бавно гасна
и само мъката лежи на мойте плещи.
Да, аз обичам те и страдам,
в пепел се превърна с тебе моята душа,
но все тъй въглен там останал
тлее и разгаря обичта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Propuestas