ToNq (Тоня)
18 25
5.02.2008 г., 18:51 ч.

* * * 

  Поезия
649 0 1

Да, аз плаках и навярно пак ще плача,

но болката е подсладена с твойте устни.

За ден щастлива съм, а после бавно гасна

и само мъката лежи на мойте плещи.

 

Да, аз обичам те и страдам,

в пепел се превърна с тебе моята душа,

но все тъй въглен там останал

тлее и разгаря обичта.

© Тоня Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Да, аз плаках и навярно пак ще плача,

    но болката е подсладена с твойте устни."

    Най-коварна е тая болка, от нея най-трудно се бяга. ПОнякога, защото ни харесва, понякога, защото нямаме воля, понякога любовта е твърде силна...

    Прекрасен стих! Поздрави!
Предложения
: ??:??