Сразен лежа,
 заобиколен от пепелта
 на грешките ми смъртни...
 Удари часът ми...!

 Сега изтича ми кръвта;
 не мога да се изправя на крака,
 а жестоката сянка
 стои и се смее с гласа на смъртта:

 "Войн бил, ха!
 Да ги защити, не можа,
 а виж се сега...
 Грохнал, предаващ мене плътта!"

 Тук съм заради истина една;
 тук исках да умра;
 тук аз паднах, о, да!
 НО ЗАПАЗИХ СТРУЙКА СВЕТЛИНА...!!

 Изричайки тез слова,
 отприщих духа,
 спотайван във вечността,
 палещ огъня в съня...

 Запламтя със сила страшна
 и всичко в този миг в мен угасна...
 Но събудих се в сън нов, топъл и светъл,
 сън, в който видях себе си в пепел...

 Разбрах сега,
 волята ми бе ключа...!
 Със сетен дъх себе си преродих,
 пречистих и настървих!

 Остава ми битка, последна, една,
 да довърша някои стари дела...
 Надделях веч смъртта за мен,
 трябва да я вкарам в плен!

 Битка свирепа за секунда свъртя се,
 о, да, времето спря...
 И ето, че светът не ни гледа веч,
 не гледа тази безсмъртна сеч...

 Изходът бе ясен,
 но залогът - опасен...
 Болка във вечността,
 или слава за деня!

 И ето, удар сетен е нанесен...
 а врагът е бесен,
 Смъртта със себе си жертвите повлече,
 а мойта броня се свлече...

 Голи са гърдите ми сега,
 но все още свободна е смъртта...
 Разгневен и бесен, в замах с меча си със злоба
 и бликна от тази черна отрова!

 До проблясък стигнах тогаз,
 на огъня с огън, на смъртта със сеч!
 Отвърна ли със сила,
 ще победя и ще почина во век..

 Но замахнах със сила и от раз
 смъкнах врага, остана талаз...
 Но нищо не се промени и аз...
 аз просто се свлякох на колене...

 Смъртта не ще убиеш, ни поробиш,
 а със себе си ще трябва да се пребориш!
 Тогава нови врати пред себе си ще отвориш,
 но преди всичко - стената на гнета да събориш!