12 abr 2007, 23:36

Да бъдеш войн... 

  Poesía
952 0 1
Сразен лежа,
заобиколен от пепелта
на грешките ми смъртни...
Удари часът ми...!
Сега изтича ми кръвта;
не мога да се изправя на крака,
а жестоката сянка
стои и се смее с гласа на смъртта:
"Войн бил, ха!
Да ги защити, не можа,
а виж се сега...
Грохнал, предаващ мене плътта!" ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златин Тодорински Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??