Сразен лежа,
заобиколен от пепелта
на грешките ми смъртни...
Удари часът ми...!
Сега изтича ми кръвта;
не мога да се изправя на крака,
а жестоката сянка
стои и се смее с гласа на смъртта:
"Войн бил, ха!
Да ги защити, не можа,
а виж се сега...
Грохнал, предаващ мене плътта!"
Тук съм заради истина една;
тук исках да умра;
тук аз паднах, о, да!
НО ЗАПАЗИХ СТРУЙКА СВЕТЛИНА...!!
Изричайки тез слова,
отприщих духа,
спотайван във вечността,
палещ огъня в съня...
Запламтя със сила страшна
и всичко в този миг в мен угасна...
Но събудих се в сън нов, топъл и светъл,
сън, в който видях себе си в пепел...
Разбрах сега,
волята ми бе ключа...!
Със сетен дъх себе си преродих,
пречистих и настървих!
Остава ми битка, последна, една,
да довърша някои стари дела...
Надделях веч смъртта за мен,
трябва да я вкарам в плен!
Битка свирепа за секунда свъртя се,
о, да, времето спря...
И ето, че светът не ни гледа веч,
не гледа тази безсмъртна сеч...
Изходът бе ясен,
но залогът - опасен...
Болка във вечността,
или слава за деня!
И ето, удар сетен е нанесен...
а врагът е бесен,
Смъртта със себе си жертвите повлече,
а мойта броня се свлече...
Голи са гърдите ми сега,
но все още свободна е смъртта...
Разгневен и бесен, в замах с меча си със злоба
и бликна от тази черна отрова!
До проблясък стигнах тогаз,
на огъня с огън, на смъртта със сеч!
Отвърна ли със сила,
ще победя и ще почина во век..
Но замахнах със сила и от раз
смъкнах врага, остана талаз...
Но нищо не се промени и аз...
аз просто се свлякох на колене...
Смъртта не ще убиеш, ни поробиш,
а със себе си ще трябва да се пребориш!
Тогава нови врати пред себе си ще отвориш,
но преди всичко - стената на гнета да събориш!
© Златин Тодорински Все права защищены