Umbra- (Иксора)
3 10
Apr 4, 2012, 11:43 AM

Далечен бриз 

  Poetry » Other
784 0 2

Стоях самотна на брега,
а сърцето ми разбито,
оплакваше една душа
и бъдеще недоразвито.

 

И пак усещах аромата
на мъничкото ти телце...
Защо така съдбата
безмислостно от мене те отне?

 

Ако можех, бих те изцерила
и бих заела твойто място.
Там, в пръстта изгнила...
щеше да е тъй прекрасно.

 

Не съм богиня да те върна
със теб остана само спомен.
Нито пък съм толкоз силна,
че да нося тоз товар огромен.

 

Далечен бриз ли те отнесе
и те прати надалече?
Помни, че вечно ще ми липсваш,
мое мъничко човече!

© Иксора All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Заболя ме страшно много...
    Прегръщам те!
  • Мила,съжалявам за болката ти. Стихотворението ме разплака и ми напомни на друго изгубено "малко човече". Пишеш страхотно!Целувки!
Random works
: ??:??