Далечен бриз

Umbra- (Иксора)
3 10

4 апр. 2012 г., 11:43

Поэзия » Другая

759 0 2

Стоях самотна на брега,
а сърцето ми разбито,
оплакваше една душа
и бъдеще недоразвито.

И пак усещах аромата
на мъничкото ти телце...
Защо така съдбата
безмислостно от мене те отне?

Ако можех, бих те изцерила
и бих заела твойто място.
Там, в пръстта изгнила...
щеше да е тъй прекрасно.

Не съм богиня да те върна
със теб остана само спомен.
Нито пък съм толкоз силна,
че да нося тоз товар огромен.

Далечен бриз ли те отнесе
и те прати надалече?
Помни, че вечно ще ми липсваш,
мое мъничко човече!

Ена (Елена Гоцева)

2012-04-04T17:14:14+03:00

Заболя ме страшно много...
Прегръщам те!
Ava-Nia (Таня)

2012-04-04T17:00:39+03:00

Мила,съжалявам за болката ти. Стихотворението ме разплака и ми напомни на друго изгубено "малко човече". Пишеш страхотно!Целувки!