Umbra- (Иксора)
3 10
4.04.2012 г., 11:43 ч.

Далечен бриз 

  Поезия » Друга
787 0 2

Стоях самотна на брега,
а сърцето ми разбито,
оплакваше една душа
и бъдеще недоразвито.

 

И пак усещах аромата
на мъничкото ти телце...
Защо така съдбата
безмислостно от мене те отне?

 

Ако можех, бих те изцерила
и бих заела твойто място.
Там, в пръстта изгнила...
щеше да е тъй прекрасно.

 

Не съм богиня да те върна
със теб остана само спомен.
Нито пък съм толкоз силна,
че да нося тоз товар огромен.

 

Далечен бриз ли те отнесе
и те прати надалече?
Помни, че вечно ще ми липсваш,
мое мъничко човече!

© Иксора Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Заболя ме страшно много...
    Прегръщам те!
  • Мила,съжалявам за болката ти. Стихотворението ме разплака и ми напомни на друго изгубено "малко човече". Пишеш страхотно!Целувки!
Предложения
: ??:??