Apr 20, 2008, 11:24 AM

Демонът на поета 

  Poetry » Phylosophy
550 0 7


Демонът на поета


Поете малък, де ти е душата?
Разядена, кървяща, сляпа...
Отдай се пак на суетата,
не и отнемай свободата.

Поете, да са твойте сили?
Нали стихът ти ще променя?
Къде са тез’ дечица мили,
които песента подемат?

Поете, де ти е сърцето,
което трябваше света да брани?
Къде е чистото око, което
изгаряше ме в грозни рани?

...

Лъжецо, мамел си ме дълго,
но имам още много време
да те изтрия в черни сълзи
и да отхвърля твойто бреме.

© Нико Ников All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??