niko_niko (Нико Ников)
198 331
20.04.2008 г., 11:24 ч.

Демонът на поета 

  Поезия » Философска
549 0 7


Демонът на поета


Поете малък, де ти е душата?
Разядена, кървяща, сляпа...
Отдай се пак на суетата,
не и отнемай свободата.

Поете, да са твойте сили?
Нали стихът ти ще променя?
Къде са тез’ дечица мили,
които песента подемат?

Поете, де ти е сърцето,
което трябваше света да брани?
Къде е чистото око, което
изгаряше ме в грозни рани?

...

Лъжецо, мамел си ме дълго,
но имам още много време
да те изтрия в черни сълзи
и да отхвърля твойто бреме.

© Нико Ников Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??