Sep 4, 2007, 2:35 PM

Ден и нощ 

  Poetry
819 0 6
 Сутрин стъпвам по росата,
 нежно-синя  като  зов.
 Вечер вдигам в небесата
 млечните си примки в лов.

 Денем съм светлинно смела,
 в бездна спускам се, летя.
 Нощем се заключвам със звездите
 и  в  безумие    крещя.

 Сутрин с изгрева политам,
 търся залез  без  тъга.
 И така аз все се скитам,
 следвам своята съдба.
 
 

© Дилианна Димитрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??