Ден и нощ

4 sept 2007, 14:35

Poesía

5.0 / 3

897 0 6

Сутрин стъпвам по росата,
нежно-синя като зов.
Вечер вдигам в небесата
млечните си примки в лов.
Денем съм светлинно смела,
в бездна спускам се, летя.
Нощем се заключвам със звездите
и в безумие крещя.
Сутрин с изгрева политам,
търся залез без тъга.
И така аз все се скитам,
следвам своята съдба.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Ден и нощ

Искате да прочетете повече?

Propuestas