4 сент. 2007 г., 14:35

Ден и нощ 

  Поэзия
827 0 6
 Сутрин стъпвам по росата,
 нежно-синя  като  зов.
 Вечер вдигам в небесата
 млечните си примки в лов.

 Денем съм светлинно смела,
 в бездна спускам се, летя.
 Нощем се заключвам със звездите
 и  в  безумие    крещя.

 Сутрин с изгрева политам,
 търся залез  без  тъга.
 И така аз все се скитам,
 следвам своята съдба.
 
 

© Дилианна Димитрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??